Като дете съм,  въпреки недетската ми възраст и като перо се рея из въздуха и летя, летя окрилена от  мечти и мои налудничави хрумвания. Малко съм завеяна!  -  Не е вярно това, напротив...  - Даже съм много сериозна в работата си. А така ми е дотегнала тази работа... Но това не ми пречи да пътувам по Света,  затова никой не може да спре мислите ми,  препускащи една след  друга като  млади коне и така ми  харесва това, спасява ме от лудостта на живота.
  Ето ме с гердана от портокалови цветчета. Брега е отрупан с портокалови дръвчета. Мъгла се е спуснала над океана, но не само от мъглата въздуха над Казабланка е малко лепкав и ленив. Аромата от портокали е по тялото ми... мислиш ли за мен, понякога може би? Казвал си ми го - безброи  целувки само за мен и така ми е приятно и усмихнато през целия ден.  Нося си гривната  от слонски косми, обичам си я,  носи ми  късмет, въобразявам си аз... Усети ли тихоокеанския аромат от капките парфюм зад ухото ми? О, мили аз не съм по ресторантите и официалностите - достатъчна ми е разходка край морския бряг и боси да ходим по пясъка хванати за ръка. Луната осветява водата, а защо ли звездите  се усмихват  съзаклятнически и така ярко светят в нощта!?
   На четящите сигурно не Ви стана ясно  какво искам да кажа с написаното от мен, но аз си знам... Моля да ми простите!

Приятен ден на всички!

това е едно ценно притежание!Добре дошла тук!

благодаря ти :))).

Текста е чистосърдечно сладкодетски... жалко, че след три постинга (и това начало тук) си спряла да постваш в блогбг...